2. Какво НЕ Е психотерапия?

    • Не е бързо лечение, тъй като тя цели дълбока психична промяна.
    • Не е еднократна среща, а процес.
    • Не е приятелска подкрепа и изслушване.
    • Не е обучение.
    • Не е лекция.
    • Не е семинар.
    • Не е коучинг.
    • Не е уъркшоп.
    • Не е семинар за личностово развитие.
    • Не е трениране в социални умения.
    • Не е невролингвистично програмиране (НЛП).
    • Не е съветване или даване на готови решения.
    • Не е наставничество.
    • Не е семейни констелации.
    • Не е психологическо консултиране.
    • Не е прилагане на психологически тестове (психометрия).
    • Не е прилагане на занимателни и релаксиращи техники, като йога, медитация, рисуване, слушане на музика и т.н.
    • Не е освобождаване от напрежението и стреса.
    • Не е ясновидство, екстрасензорна практика или гадателство.
    • Не е астрология.
    • Не е изповед.

Настоящият списък не е напълно изчерпателен, но дава представа за това с какво най-често се бърка психотерапията.

Понякога във всекидневието използваме думата „терапия” като синоним на „психотерапия”.

Всъщност има много видове терапии (както по-често се изразяваме на всекидневен език), например – физиотерапия, ерготерапия, арттерапия, хипотерапия, фармакотерапия и други, но представката „психо” пред терапия предполага, че фокусът на работа е свързан с психичния живот на човек, с взаимоотношенията и специфичната терапевтична връзка в психотерапевтичните сесии.

За да се практикува психотерапия, е необходима сериозна допълнителна квалификация и обучение, които предполагат не само познаване на закономерностите на психичното развитие и функциониране на човека, но и познания за дълбинните психични процеси, както и умения за психотерапевтично наблюдение, самонаблюдение и въздействие.