-
- Не е бързо лечение, тъй като тя цели дълбока психична промяна.
- Не е еднократна среща, а процес.
- Не е приятелска подкрепа и изслушване.
- Не е обучение.
- Не е лекция.
- Не е семинар.
- Не е коучинг.
- Не е уъркшоп.
- Не е семинар за личностово развитие.
- Не е трениране в социални умения.
- Не е невролингвистично програмиране (НЛП).
- Не е съветване или даване на готови решения.
- Не е наставничество.
- Не е семейни констелации.
- Не е психологическо консултиране.
- Не е прилагане на психологически тестове (психометрия).
- Не е прилагане на занимателни и релаксиращи техники, като йога, медитация, рисуване, слушане на музика и т.н.
- Не е освобождаване от напрежението и стреса.
- Не е ясновидство, екстрасензорна практика или гадателство.
- Не е астрология.
- Не е изповед.
Настоящият списък не е напълно изчерпателен, но дава представа за това с какво най-често се бърка психотерапията.
Понякога във всекидневието използваме думата „терапия” като синоним на „психотерапия”.
Всъщност има много видове терапии (както по-често се изразяваме на всекидневен език), например – физиотерапия, ерготерапия, арттерапия, хипотерапия, фармакотерапия и други, но представката „психо” пред терапия предполага, че фокусът на работа е свързан с психичния живот на човек, с взаимоотношенията и специфичната терапевтична връзка в психотерапевтичните сесии.
За да се практикува психотерапия, е необходима сериозна допълнителна квалификация и обучение, които предполагат не само познаване на закономерностите на психичното развитие и функциониране на човека, но и познания за дълбинните психични процеси, както и умения за психотерапевтично наблюдение, самонаблюдение и въздействие.