Всичко по-горе описва практическите неща, които е важно да имаме предвид при избора на психотерапевт. Само че, независимо от професионалните квалификации, които потенциалният психотерапевт има, личното усещане за доверие и комфорт са ключови. Психотерапевтичният процес е възможно да носи дискомфорт в някои етапи, тъй като се дискутират трудни и болезнени лични теми, а психотерапевтът ни предизвиква да ги погледнем от различни ъгли. Но е възможно и да се чувстваме зле с психотерапевта и поради други причини. Затова е добре е да осъзнаваме какво чувстваме и преживяваме и да обърнем внимание на следните въпроси, например:
- Имам ли усещането, че психотерапевтът не се държи уважително по време на сесията и не чува това, което му казвам?
- Имам ли усещането, че психотерапевтът не ме слуша внимателно? Прекъсва ли ме често и/или неуважително? Опитва ли се да ми наложи своето мнение?
- Давам ли си сметка как се чувствам физически, как се чувства тялото ми?
- Използва ли психотерапевтът груби думи, държи ли се надменно и/или подигравателно?
- Имам ли усещането, че не съм в безопасност, когато споделям трудни теми?
- Усещам ли безпокойство, че част от информацията, която споделям, ще бъде използвана за други цели без мое съгласие?
- Имам ли опасения за поверителността?
- Психотерапевтът дава ли ни конкретни съвети, казва ли ни какво точно да правим?
- Определя ли психотерапевтът как трябва/ не трябва да се чувствам?
- Психотерапевтът споделя ли лични неща, дава ли ни примери от своя живот, споделя ли свои проблеми?
- Флиртува ли психотерапевтът с нас, комуникира ли фамилиарно, опитва ли се да създаде специална близост?
- Психотерапевтът опитва ли се да се сближи с нас при случайни неформални срещи извън кабинета и извън рамките на психотерапевтичните сесии?
- Търси ли контакт с нас извън определените сесии и договорената рамка за спешни случаи?
Ако получите утвърдителен отговор на някои от тези въпроси, има вероятност да сте попаднали на недобри и неетични практики в психотерапията и е важно да преосмислите своя избор.