Психологичното консултиране е професионална дейност, която е от компетенцията на дипломирания психолог или психотерапевт.
- Психологичното консултиране е краткосрочно, с продължителност от няколко сесии до 6 месеца.
- Обичайно то е ориентирано към подпомагане на хора, които имат конкретни ситуативни житейски проблеми (поведенчески, емоционални, клинични и др.), които може да са свързани със силно напрежение, стрес, объркване или болка.
- С помощта на психолога или психотерапевта се обсъждат споделените преживявания, работи се върху разбиране и осмисляне на емоциите, като клиентът може да види по-ясно вътрешните си процеси и може да вземе решение, ако търси такова или да намери допълнителни възможности и гледни точки.
- В психологичното консултиране се използват разговорни подходи, тестове, съветване, менторство, психообучение, съвместно търсене на нови решения, планиране на важни за клиента събития и т.н.
- Работи се с присъщите за клиента стратегии и разгръщането на потенциала му за справяне.
- Психологичното консултиране не предполага продължителна във времето дълбинна лична анализа и личностно развитие.
Психотерапията, от своя страна,
- изисква многогодишна следдипломна (най-малко 4 годишна) специализирана подготовка в определена психотерапевтична школа, която завършва с официално сертифициране.
- Психотерапията се основава на терапевтичната връзка между психотерапевт и клиент/пациент.
- Психотерапията се занимава с повтарящите се или хронични състояния и страдания.
- Психотерапията работи продължително (с години) и регулярно с честота на седмичните сесии между една и пет (за психоанализата).
- Психотерапията се гради върху дългосрочност и регулярност на отношенията между клиент и психотерапевт и взаимна ангажираност в процеса.
- Психотерапията предполага задълбочена работа, засяга дълбоки аспекти на личността и създава възможност за тяхното осъзнаване, осмисляне и промяна, което води към вътрешна интегрираност. Осветляват се и се преработват различни модели на поведение, защитни механизми, негативни вярвания, дисфункционални начини за общуване и свързване, травматични преживявания, загуби, зависимости, физическо или емоционално насилие, автоагресия и т.н.
- Психотерапията може да бъде само словесна (разговорна) или да включва и тялото (напр. психодрама), както и пресъздаването на редица ситуации от реалния или фантазмен живот на клиента. Може да използва музика, рисувателни или други средства, подпомагащи себеизразяването и себерефлексията. Може да бъде относително краткосрочна или продължителна, ориентирана основно към намиране на решения или насочена към процес на вътрешно преосмисляне и себепознание. Като цяло, изчезването на симптомите или тяхното подобрение все още не означава, че е постигната трайна позитивна промяна.
- Психотерапията е насочена към подпомагане на индивида, двойката или групата в процесите на цялостно личностно израстване и развитие.
Психотерапевт може да предложи и психологично консултиране, но психолог, който не е обучен в психотерапевтична школа, няма професионалната подготовка да предложи психотерапия.