Правилникът включва:
- Органи за удостоверяване на правоспособност по психотерапия
- Условия за удостоверяване на правоспособност по психотерапия
- Психотерапевтични подходи (модалности)
- Описание на минималните стандарти за продължителност и съдържание на обучението по психотерапия
- Завършено обучение
- Процедура за вписване в Регистъра на психотерапевтите на БАП
- Процедура за отписване от Регистъра на психотерапевтите на БАП
- Процедура за обжалване и оплаквания
- Заключителни разпоредби
1. Органи за удостоверяване на правоспособност по психотерапия
Правоспособност по психотерапия съгласно стандартите на БАП се удостоверява от следните органи и процедура:
1.1. БАП е органът, който удостоверява присъдената правоспособност по психотерапия с цел легитимиране и вписване в Регистъра на психотерапевтите в България. Самото присъждане на правоспособност по психотерапия (дипломиране или сертифициране) се извършва от обучителните организации, сертифицирани или официално признати да обучават в съответния психотерапевтичен подход (модалност) от организацията, която представлява този подход (модалност) в България.
1.2. Процедурата по разглеждане и признаване на присъдената правоспособност се извършва от Комисията по стандартите (КС) на БАП.
1.3. Решенията на Комисията по стандартите подлежат на утвърждаване от Управителния съвет (УС) на БАП.
2. Условия за удостоверяване на правоспособност по психотерапия
2.1. С удостоверение за правоспособност по психотерапия се удостояват психотерапевти, които са завършили обучението си в съответствие със стандартите на психотерапевтичния подход (модалността) и тези на БАП (хармонизирани със стандартите на ЕАП), и които практикуват в съответствие с Професионалния кодекс на БАП (Етичен кодекс, Минимални стандарти за продължителност и съдържание на обучението по психотерапия, Ключови компетентности и насоки за Продължаващо професионално развитие).
2.2. Психотерапевтите, получили удостоверение, се вписват в Регистъра на психотерапевтите на БАП, който е публично достъпен и е публикуван на официалния уебсайт на асоциацията.
3. Психотерапевтични подходи (модалности)
Психотерапевтичният подход (модалност), прилаган от кандидата за удостоверяване на правоспособност, следва да бъде признат като научно валиден и да отговаря на стандартите за обучение на БАП и ЕАП.
В случай, в който психотерапевтичният подход не се представлява от групов член на БАП, КС предприема необходимите стъпки за удостоверяване на легитимността на обучението в съответния подход (модалност).
4. Минимални стандарти за продължителност и съдържание на обучението по психотерапия
4.1. Обща продължителност.
Общата продължителност на обучението по психотерапия е най-малко 3200 учебни часа, от които:
1800 учебни часа на базисно равнище в рамките на университетско образование на ниво бакалавър и магистър по психология, социални и хуманитарни науки, психиатрия или съответни на тях университетски програми, или специализирано образование по психотерапия (не по-малко от 3 години), и
1400 учебни часа на специализирано обучение в определен психотерапевтичен подход (не по-малко от 4 години).
4.2. Специализирано обучение.
Специализираното обучение в определен психотерапевтичен подход включва следните елементи/области:
4.2.1. Личен психотерапевтичен опит (не по-малко от 250 уч. ч.), обикновено в рамките на 4 години. Включва обучителна психотерапия/анализа, собствен опит или други методи, съдържащи елементи на себерефлексия. Следва да се приеме работа в продължение на минимум 250 часа в някои от следните форми:
- психотерапия и личен опит
- обучителна анализа
- развиване на практически умения чрез личен опит и други методи, които включват елементи на себерефлексия.
Периодът на преживяване и придобиване на личен психотерапевтичен опит или еквивалентен на него не е общоприет за всички психотерапевтични подходи. Всяко обучение трябва да бъде организирано така, че обучаващите се да могат да идентифицират и адекватно да управляват своята ангажираност и принос в процеса на психотерапията, която практикуват и в съответствие със специфичните за подхода методи.
4.2.2. Теоретично обучение (500 до 800 часа), минимум 4 години.
Обучението се състои от 2 части: една базисна академична част или професионално обучение и втора част, която е обучение в специфична теория за съответния психотерапевтичен подход.
В първата обща част от теоретичното обучение могат да бъдат частично включени академични или професионални курсове от университетска бакалавърска и магистърска програма или еквивалентна на нея професионална квалификация в областта на науките за човека или социалните науки по предмети, свързани с психотерапията.
Възможно е тези квалификации да съставляват и по-голяма част от базисната психотерапевтична теория, но те не могат да бъдат включени към специализираната подготовка в съответния психотерапевтичен подход в последващото минимум четиригодишно обучение.
Теоретичното обучение (500 до 800 часа) през 4-те години специфична психотерапевтична подготовка следва да включва следните елементи:
- Теории за психичното развитие и функциониране на човека през целия му жизнен цикъл
- Познания и за други психотерапевтични подходи
- Теория на психотерапевтичния процес и психичната промяна
- Познания за социалните и културалните аспекти на психотерапията
- Теории на психопатологията/ дисфункционалните прояви
- Оценка, психотерапевтични техники и интервенции, клинични обсъждания (семинари върху случаи- vignettes/ case study)
4.2.3. Практика под супервизия. Включва достатъчно собствена практика (не по-малко от 300 часа) под продължаваща супервизия (не по-малко от 150 часа), която е съобразена с психотерапевтичния подход и продължава най-малко 2 години.
4.2.4. Стаж. Осигуряване на практика в институция за психично здраве или еквивалентен професионален опит. От практиката обучаващият се трябва да придобие адекватен опит с психосоциални кризи и с работа в сътрудничество с други специалисти в сферата на психичното здраве.
1.3. Личният психотерапевтичен опит (терапия), теоретичното обучение и супервизията се извършват от специалисти, квалифицирани според стандартите на БАП.
1.4. Препоръчително е личният психотерапевтичен опит, теоретичното обучение и супервизията да се извършват от различни специалисти (виж Етичния кодекс и Ключови компетентности на практикуващия психотерапевт).
1.5. Цялостната подготовка по психотерапия (пълните часове) е отговорност на обучаващия се. Възможно е конкретна обучителна организация да не предлага цялостно обучение, например предлага теоретичната подготовка, а добиването на личен опит е ангажимент на обучаващия се. За да бъде завършена и удостоверена квалификацията (да бъде издадена диплома) обучаващият се представя удостоверения/сертификати за всички области и елементи на обучението си – описаните по-горе 4.2.1., 4.2.2.,4.2.3. и 4.2.4.
Завършено обучение
5.1. Психотерапевтът трябва да е завършил необходимото университетско или еквивалентно образование в областта на науките за човека или социалните науки и да има минимум 4-годишно специализирано обучение в определен психотерапевтичен метод (модалност).
5.2. В края на обучението си психотерапевтът трябва да демонстрира лична, социална и професионална зрялост и посветеност на работата, съгласно професионалните и етични норми. (вж. Ключови компетентности на психотерапевт, който практикува в Европа)
5.3. За да му бъде издаден документ за правоспособност за практикуване (диплома, сертификат или удостоверение за професионална квалификация), обучаващата организация оценява теоретичната и практическата му подготовка по установен ред, за което обучаващият представя документи, удостоверяващи завършените от него елементи и области на подготовка.
5.4. Психотерапевтът следва да бъде член на професионална организация, която притежава утвърден етичен кодекс и разполага с процедури за подаване на оплаквания и дисциплинарни мерки, съвместими с тези на БАП.
6. Процедура за вписване в Регистъра на психотерапевтите на БАП
6.1. Вписването в Регистъра на БАП се извършва от Управителния съвет (УС) на БАП след разглеждане на заявката на психотерапевта от Комисията по стандартите (КС) и протокол със становище и предложение от КС към УС.
Необходимо е заявителят да е пълноправен индивидуален член на БАП от поне 1 (една) година и да са изминали поне 3 (три) години от датата на последната му диплома в психотерапевтичния подход (модалност), в който се е обучавал.
6.2. Процедура:
6.2.1. Подаване на заявление по образец към Комисията по стандартите на следния мейл: standards@psychotherapy-bg.org. Заявлението следва да е придружено със съответните дипломи и други документи, удостоверяващи обучението и практиката на заявителя в съответствие със стандартите за обучение и правоспособност на БАП. Заявлението включва:
- Бланка за кандидатстване за Регистъра (изтегляне…)
- Образец за CV (изтегляне…)
- Удостоверение от организацията, представляваща съответния психотерапевтичен подход в България за съответствие на обучението и практиката на заявителя със стандартите за правоспособност на психотерапевт на съответния подход (модалност). (понастоящем се изготвя списък на обучителните организации по психотерапия в България, за конкретни запитвания можете да се обърнете към съответната организация, представляваща подхода в България).
6.2.2. Заявления за Регистъра се приемат два пъти годишно:
- до 15 септември – за разглеждане през месец октомври;
- до 15 март – за разглеждане през месец април.
6.2.3. Секретарят на КС описва всички постъпили в гореописаните срокове заявки по имейла, заедно с придружаващите документи. При необходимост от допълване или неяснота по документите, секретарят комуникира с кандидата до пълно изясняване на заявката и документите.
На всички членове на КС се дава достъп за разглеждане на кандидатурите и придружаващите документи.
При необходимост може да се канят кандидатите за Регистъра на среща с КС.
КС провежда съвещание и се изразява мнение от всеки член.
Всяка кандидатура се гласува с изразено аргументирано мнение “За” , “Против” или “Въздържал се” на база на представените документи на кандидата и/или срещата, ако е проведена такава.
Мненията за съгласие/подкрепа или несъгласие трябва да бъдат изразени изрично в писмен вид, като мълчанието се счита за отсъствие от процеса на съвещаване и не се брои гласът на тези членове. За да се счита гласуването за валидно, в процеса на съвещанието трябва да участват и дадат мнение най-малко ¾ от членовете на КС.
За положителен резултат от гласуването се счита кандидатура, получила квалифицирано мнозинство – най-малко ¾ подкрепящи гласа “За” от участващите в съвещанието членове на КС.
Секретарят изготвя протокол с резултатите и го изпраща на УС. УС гласува приемането или отхвърлянето на кандидатурите. При нужда от уточнения, УС изпраща писмени въпроси към КС, който провежда съвещание и връща отговор с нов протокол.
6.2.4. Продължителността на процедурата (до вписване в Регистъра или отказ) е до 6 месеца.
6.2.5. Регистърът на психотерапевтите се оповестява на сайта на БАП.
6.2.6. Данните, които се вписват в публичния Регистър на сайта на БАП са – на първо ниво на списъка с членовете на Регистъра: Име и Фамилия, психотерапевт, град, в който практикува.
На второ ниво – в личната подстраница на всеки член на Регистъра: Име и Фамилия, регистрационен №, модалност, град, в който практикува, контакти: телефон, мейл, уебсайт, име на практиката/организацията/института, адрес на практиката.
При промяна на данните или добавяне на нова модалност, психотерапевтът следва да подаде актуална информация, придружена с удостоверяващ документ (диплома, сертификат).
6.2.7. УС на БАП определя първоначалната такса за обработка на документите и годишната такса за поддържане на Регистъра на психотерапевтите, а ОС ги утвърждава.
7. Процедура за отписване от Регистъра
Процедурата за отписване се осъществява с решение на УС. Причини за отписване могат да бъдат:
- собствено желание на психотерапевта с подаване на писмено заявление до управителния съвет
- прекратяване на членството в БАП
- неуредени финансови въпроси с БАП
- здравословно или друго състояние, което не позволява на психотерапевта да практикува
- сериозни нарушения на професионалната етика или стандарти
- при смърт, поставяне под запрещение или прекратяване на юридическото лице – член на БАП.
При всички положения, тази процедура включва изслушване или получаване на писмено обяснение или становище на психотерапевта, ако това е практически възможно. Процедурата за отписване от Регистъра на психотерапевтите се провежда съгласно критериите залегнали в чл.7, ал. (1) и ал. (2) от Устава на БАП.
8. Процедура за обжалване и оплаквания
8.1. Попълва се жалба в свободен текст и се изпраща по електронна поща (email) до УС, подписана с пълното име и контакти на жалбоподавателя. Анонимни или устно направени жалби не се разглеждат.
8.2. В жалбата трябва подробно да са изложени фактите и аргументите за възражението.
8.3. УС заседава и излиза с решение в срок до 2 месеца от подаването на жалбата. УС уведомява жалбоподателя писмено за решението си.
8.4. При необходимост УС обсъжда или препраща жалбата към КС за становище. КС подава в едномесечен срок становището си до УС, който взема окончателното решение по жалбата.
8.5. УС взема своите решения по представените жалби с обикновено мнозинство.
