Минимални стандарти за продължителност и съдържание на обучението по психотерапия
Стандартите са валидни за всички психотерапевтични модалности, издаващи удостоверение за правоспособност след подготовка в съответната модалност от обучителна организация в България.
Психотерапевтичният метод (модалност), трябва да е приет за научно валиден от ЕАП и да отговаря на стандартите за обучение на БАП и ЕАП.
Обща продължителност
Общата продължителност на обучението по психотерапия е най-малко 3200 учебни часа, от които:
1800 учебни часа на базисно равнище в рамките на университетско образование на ниво бакалавър и магистър по психология, социални и хуманитарни науки, психиатрия или съответни на тях университетски програми, или специализирано образование по психотерапия (не по-малко от 3 години), и задължително
1400 учебни часа на специализирано обучение в определен психотерапевтичен подход (не по-малко от 4 години).
Специализирано обучение.
Специализираното обучение в определен психотерапевтичен подход включва следните елементи/области:
1. Личен психотерапевтичен опит (не по-малко от 250 уч. ч.), обикновено в рамките на 4 години. Включва обучителна психотерапия/анализа, собствен опит или други методи, съдържащи елементи на себерефлексия. Следва да се приеме работа в продължение на минимум 250 часа в някои от следните форми:
- психотерапия и личен опит
- обучителна анализа
- развиване на практически умения чрез личен опит и други методи, които включват елементи на себерефлексия.
Периодът на преживяване и придобиване на личен психотерапевтичен опит или еквивалентен на него не е общоприет за всички психотерапевтични подходи. Всяко обучение трябва да бъде организирано така, че обучаващите се да могат да идентифицират и адекватно да управляват своята ангажираност и принос в процеса на психотерапията, която практикуват и в съответствие със специфичните за подхода методи.
2. Теоретично обучение (500 до 800 часа), минимум 4 години.
Обучението се състои от 2 части:
Една базисна академична част или професионално обучение и втора част, която е обучение в специфична теория за съответния психотерапевтичен подход.
В първата обща част от теоретичното обучение могат да бъдат частично включени академични или професионални курсове от университетска бакалавърска и магистърска програма или еквивалентна на нея професионална квалификация в областта на науките за човека или социалните науки по предмети, свързани с психотерапията.
Възможно е тези квалификации да съставляват и по-голяма част от базисната психотерапевтична теория, но те не могат да бъдат включени към специализираната подготовка в съответния психотерапевтичен подход в последващото минимум четиригодишно обучение.
Теоретичното обучение (500 до 800 часа) през 4-те години специфична психотерапевтична подготовка следва да включва следните елементи:
- Теории за психичното развитие и функциониране на човека през целия му жизнен цикъл
- Познания и за други психотерапевтични подходи
- Теория на психотерапевтичния процес и психичната промяна
- Познания за социалните и културалните аспекти на психотерапията
- Теории на психопатологията/ дисфункционалните прояви
- Оценка, психотерапевтични техники и интервенции, клинични обсъждания (семинари върху случаи- vignettes/ case study)
3. Практика под супервизия. Включва достатъчно собствена практика (не по-малко от 300 часа) под продължаваща супервизия (не по-малко от 150 часа), която е съобразена с психотерапевтичния подход и продължава най-малко 2 години.
4. Стаж. Осигуряване на практика в институция за психично здраве или еквивалентен професионален опит. От практиката обучаващият се трябва да придобие адекватен опит с психосоциални кризи и с работа в сътрудничество с други специалисти в сферата на психичното здраве.
Личният психотерапевтичен опит (терапия), теоретичното обучение и супервизията се извършват от специалисти, квалифицирани според стандартите на БАП.
Препоръчително е личният психотерапевтичен опит, теоретичното обучение и супервизията да се извършват от различни специалисти (виж Етичния кодекс и Ключови компетентности на практикуващия психотерапевт).
Цялостната подготовка по психотерапия (пълните часове) е отговорност на обучаващия се. Възможно е конкретна обучителна организация да не предлага цялостно обучение, например предлага теоретичната подготовка, а добиването на личен опит е ангажимент на обучаващия се. За да бъде завършена и удостоверена квалификацията (да бъде издадена диплома) обучаващият се представя удостоверения/сертификати за всички области и елементи на обучението си – описаните по-горе 1., 2.,3. и 4.
Завършено обучение
Психотерапевтът трябва да е завършил необходимото университетско или еквивалентно образование в областта на науките за човека или социалните науки и да има минимум 4-годишно специализирано обучение в определен психотерапевтичен метод (модалност).
В края на обучението си психотерапевтът трябва да демонстрира лична, социална и професионална зрялост и посветеност на работата, съгласно професионалните и етични норми. (вж. Ключови компетентности на психотерапевт, който практикува в Европа)
За да му бъде издаден документ за правоспособност за практикуване (диплома, сертификат или удостоверение за професионална квалификация), обучаващата организация оценява теоретичната и практическата му подготовка по установен ред, за което обучаващият представя документи, удостоверяващи завършените от него елементи и области на подготовка.
Психотерапевтът следва да бъде член на професионална организация, която притежава утвърден етичен кодекс и разполага с процедури за подаване на оплаквания и дисциплинарни мерки, съвместими с тези на БАП.
Продължителност на психотерапевтичното образование и обучение ~ 7 години
Бележка: Годините, посочени в тази таблица, са минимални и могат да бъдат надвишени в зависимост от спецификата на обучението и организацията.
