17. Представяне на различните психотерапевтични модалности

АНАЛИТИЧНА ЮНГИАНСКА ПСИХОТЕРАПИЯ

 

Юнгианската психотерапия е метод, основаващ се върху теоретичните основи на аналитичната психология на Карл Густав Юнг. Юнгианската психотерапия и анализа трансформира съзнанието и подпомага това, което Юнг нарича процес на психично оцелостяване (индивидуация).

Както юнгианската психотерапия, така и юнгианската анализа, се основават върху откритието на Юнг е, че във всеки един от нас съществува център, който направлява нашето личностно развитие. Този център, който той нарича цялостна личност (Self), ни изпраща символични съобщения, които ако бъдат разбрани и осъществени, ни позволяват да станем цялостни, уникални и психично благополучни личности. Методът на Юнг фокусира върху образите, които спонтанно се появяват в сънищата, фантазиите и други форми на несъзнаваното. Юнгианската психотерапия и анализа е относително дълготрайна връзка между двама души, терапевт и пациент и е насочена към изследване на несъзнаваното на пациента, неговото съдържание и процеси. Целта на терапията е да бъде облекчено някакво психично състояние, което не може повече да се понася поради намесата му в съзнавания живот. Важна особеност на юнгианската психотерапия и анализа е, че пациентът и терапевтът се разглеждат като повече или по-малко равни участници в терапевтичното взаимодействие. Двамата се намират в диалог, който създава, както намерено, така и спонтанно, общо преживяване, което бива изследвано.

Юнгианската психотерапия като психотерапевтична школа се представлява от Българско общество по аналитична психология “К.Г.ЮНГ” (БОАП).

За контакти: ungbg.org, bs.c.g.jung@gmail.com

 

 

АРТ-ТЕРАПИЯ

 

Арт-терапията е отделна форма на психотерапия и се различава от т.нар. „креативни терапии”. Тя използва  изобразителното изкуство като средство за комуникация. Осъществява се чрез  визуални арт дейности и вербално изразяване, а художественият продукт се разглежда като самостоятелно обособен език, носещ прозрение за определени вярвания и поведения. В теоретичен план арт-терапията се основава на научно изследвани психотерапевтични теории (психоаналитична, поведенческа и системна) с включване на психологичните аспекти на творческия процес.

Основната цел на арт-терапията не е просто релаксация и удоволствие от творчеството, а е да помогне на клиентите да се справят по-добре с различни  симптоми, да отработят травматични преживявания, да повишат когнитивните си способности, да имат по-добри интеракции със семейството и средата.

Арт-терапията има различни форми – индивидуална, семейна и групова, като  може да се прилага при работа с деца и възрастни. Подходяща е за клиенти без художествено образование, тъй като се акцентира не на естетическото качество на произведението, а на спонтанния израз на психични съдържания и емоционални преживявания.

 

Арт-терапията като психотерапевтична школа се представлява от Българска асоциация по арт-терапия (БААТ).

За контакти: info.baat@gmail.com

 

 

ГЕЩАЛТТЕРАПИЯ

 

Гещалттерапията е терапевтичен подход, която набляга на личната отговорност и се фокусира върху опита на индивида в настоящия момент, връзката терапевт-клиент, околната среда и социалния контекст, както и саморегулиращите се корекции, които хората правят в резултат на цялостното си състояние. Разработена е от Фриц Пърлс, Лора Пърлс и Пол Гудман през 1940-те и 1950-те години и е описана за първи път в книгата от 1951 г. Gestalt Therapy.

Целта на гещалт терапията е да даде възможност на клиента да стане творчески жив, свободен от блокадите и недовършената работа, които могат да намалят удовлетворението, реализацията и растежа, и да експериментира с нови начини на съществуване.

Гещалт терапията не дава готови отговори, а изхожда от схващането, че всеки е авторитет на собствения си живот. Терапевтът и клиентът в гещалт терапията са равнопоставени.

Гещалт терапията зачита миналото ни и всичко, което сме преживяли там, но не ни оставя в него. Показва ни как се свързва миналото с настоящето, в сегашните ни затруднения.

Гещалт терапията е терапия на отношението. Именно за това основното, което „лекува” е автентичното отношение във връзката, която се създава между терапевт и клиент.

 

Гещалттерапията като психотерапевтична школа се представлява от Българския институт по гещалттерапия (БИГТ).

За контакти: gestalt-bulgaria.org  admin@gestalt-bulgaria.org

 

 

КОГНИТИВНО-ПОВЕДЕНЧЕСКА ПСИХОТЕРАПИЯ

 

Съвременната когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е създадена от ААрон Т. Бек във втората половина на миналия век, като първоначално е била прилагана за управление на симптомите при депресивните разстройства. Впоследствие приложението и се разширява значително и започва да се прилага при тревожни разстройства, фобии, зависимости, личностови разстройства, психози, хронична болка много други. Понастоящем КПТ е една от водещите съвременни психотерапевтични школи и към момента е сравнително най-популярна в клиничната и консултативна практика в Европа и САЩ. Когнитивно-поведенческите методи директно работят с мислите и чувствата, които са в основата на емоционалните проблеми при повечето психични разстройства и въвеждат идеята за когнитивното реструктуриране. Когнитивно-поведенческите подходи са базирани на научни доказателства и могат да бъдат оценявани в рамките на различни клинични проучвания. КПТ се основава на колаборативния емпиризъм, средносрочна е (средно около 30 сесии) и може да се прилага както индивидуално, така и в група. Основната идея на когнитивно-поведенческата психотерапия е, че начинът, по който мислим, определя начина, по който се чувстваме и телесните усещания, които имаме, а от там и поведението, които предприемаме. Когнитивно-поведенческата терапия е сравнително структурирана, базира се на когнитивния модел и когнитивната формулировка, във връзка с които се изгражда терапевтичен план, който е най-ефективен, включвайки и работа между сесиите, като това е индивидуализирано и се планира и договаря между клиента и терапевта.

 

Когнитивно-поведенческата терапия като психотерапевтична школа се представлява от Българска асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия (БАКПП)

За контакти: www.bacbp.org/   bulgarian.cbt.association.bacbp@gmail.com

 

 

ЛОГОТЕРАПИЯ И ЕКЗИСТЕНЦАНАЛИЗ

 

Логотерапията и екзистенцанализът водят началото си от виенския професор по психиатрия, неврология и философия д-р Виктор Емил Франкъл (1905 – 1997).

Както показва името им те се основават от една страна на екзистенцанализа, а от друга на логотерапията: под екзистенцанализ се има предвид aнализът на духовното съществуване на човека. Под екзистенцанализ се разбира също и анализ на свободата и отговорността. Именно поради духовното измерение човекът има свободата да има отношение към живота си. Следователно логотерапията е терапия, ориентирана към намиране на индивидуалния смисъл на живота.  По такъв начин логотерапията и екзистенцанализът обединяват както аналитичните елементи на духовната личност, така също и терапевтичните елементи по отношение на смисъла и ценностите. При това е важно да се отбележи, че логотерапията не претендира, че дава смисъла. Напротив, човек е важно да открие бариерите, които му пречат да намери смисъл и чрез терапията да открие нови възможности. В логотерапията важен фокус е т.нар. “екзистенциален вакуум”. Според екзистенциалния анализ, който лежи в основата на логотерапията, има два специфично човешки феномена, „капацитетът за себетрансцендентност“ и „капацитетът за самооткъсване“. Те се мобилизират от две логотерапевтични техники, съответно „дерефлексия“ и „парадоксално намерение“, които се прилагат успешно особено при краткосрочно лечение на обсесивно-компулсивни и фобийни разстройства, особено в случаите, в които се появява т.н.  изпреварваща тревожност.

 

Логотерапията и екзистенцанализът като психотерапевтична школа се представлява от Българското дружество по логотерапия и екзистенцанализ.

За контакти:  office@logotherapy.bg

 

 

МУЗИКОТЕРАПИЯ

 

Музикотерапията е научна дисциплина, която използва музиката за не музикални цели. Музикотерапията използва основните характеристики и качества на музиката или на  музикалните  произведения  в  клиничната рехабилитация или в  психологическата работа с терапевтични цели. Тя има изключително широк спектър на приложение.

Музикотерапията се прилага успешно при терапията на: тревожност, панически атаки, депресивни състояния, загуби, а също така при психосоматични проблеми и при хора с трайни увреждания, онкологични заболявания, зависимости, дегенеративни заболявания и Алцхаймеров и Паркинсонов тип деменции. В определени случаи музикотерапията се прилага при хора с тежка психична болест като част от рехабилитацията и ресоциализацията.

Музикотерапията е подходяща и при работа с проблеми в двойката и семейството.

Музикотерапевтичните инструменти се използват в индивидуалната и групова психотерапия, като психотерапевтичната работа се осъществява според модалността, към която принадлежи водещия и в съответствие с неговата теоретична и практическа подготовка.

Музикотерапевтичните подходи в психотерапевтичната практика включват:

  • Музикална психодрама
  • Рецептивни подходи в МТ.  (В рецептивната МТ водещият употребява готова записана музика или той свири – вкл. импровизира на един или повече инструменти).
  • Музика и образност
  • Водено от музиката въображение (GIM) – автор: Хелан Бони

Както и успешно се вписва

  • Процес ориентирана психотерапия – автор: Арнолд Миндел

Всичко това се причислява към т.нар. „Активна“ музикотерапия.

Характерът на взаимодействието в музикотерапевтичната сесия е свързано с това, че клиентът:

  • Избира инструмент, с който би могъл да изрази себе си.
  • Свири на избрания от него инструмент (един или повече). Осъществява се терапевтична връзка между терапевт и клиент за да се справят с предварително установените и набелязани  цели за работа.

Школите, прилагащи музикалната импровизация за терапевтични цели използват основните елементи на музиката като ритъм, метрум, темпо, мелодия, динамика и т.н.

Насочена е към изразяването (експресията) на различни емоционални състояния, Клиентът има възможност да онагледи своите чувства и емоции, начините на комуникация или свързванията с другите и т.н.

 

Музикотерапията като психотерапевтична школа се представлява от Българската асоциация за музикотерапия (БАМ).

За контакти: bam@bulgarianmusictherapy.com

 

 

НЕОРАЙХИАНСКА ПСИХОТЕРАПИЯ

 

Неорайхианството е психотерапевтична теория и практика, сътворена и развита в контекста на телесно ориентирания психоанализ.

Неговите източници се откриват във възгледите, идеите и практиките на бащата на биоенергетичната терапия Вилхелм Райх и неговият ученик Александър Лоуен.

Творческата преработка на класическата райхианска система принадлежи на швейцарския професор Валдо Бернаскони, който създава “Терапията на петте движения”.

Неорайхианската психотерапия изхожда от идеята за единството и органичната връзка между  душа и тяло, между нервно  организирана материя и психика.

Чрез взаимозависимостта между душата и тяло, се стига до възможността чрез промени в тялото да въздействаме на процеси протичащи в полето на душата и обратно. По такъв начин става възможно да се справим успешно с това, което се нарича психотерапевтичен проблем. В този смисъл неорайхианството като следва духа на класическите постановки на В. Райх и А.Лоуен се ръководи от разбирането, че психичните преживявания и психогенните промени имат свои запис на езика на тялото, своя регистрация в различни точки на организма, изявена от едни или други симптоми.

Смисълът на терапията е в привеждане на всички равнища на организма в състояние на комфорт, в събуждане на дух на вътрешна автономия и освободеност,  на провокиране на пориви към креативност и търсене на смисъл.

Разбира се, неорайхианската аналитична терапия не може да бъде разбрана без понятието за енергия в процесите в организма. Научната теза тук гласи, че всички вътрешни процеси имат енергетично съдържание – от кожата до съзнанието. Енергията тече по определена система и регулира хомеостазата.

Когато нейното свободно протичане е нарушено, тя се задържа в определени точки, а това води до редица дисфункции.

 

По принцип енергетичните блокажи се дължат на травматични фактори от средата или от интимния живот на хората. Често те са следствие от незадоволени потребности, желания или амбиции. Логичният резултат е образуването на т.н. “мускулни брони”, които продуцират устойчиво  психично напрежение. Работата с тях е основния фокус на терапевтичното усилие.

 

Неорайхианската психотерапия като психотерапевтична школа се представлява от Българско неорайхианско психотерапевтично дружество (БНПД).

За контакти:  info@neoraihianstvo.org

 

 

ПОЗИТИВНА ПСИХОТЕРАПИЯ

 

Позитивната психотерапия (ППТ) е в основата си дълбинно психологичен терапевтичен метод, създаден в началото на 1963 г. от проф. д-р по медицина Носрат Песешкиан. Тя се базира на хуманистичната картина за човека и психодинамичната теория за болестите. ППТ може да се разглежда като конфликт-центрирана и ориентирана към ресурсите краткосрочна терапия.

Позитивната психотерапия има широко поле на действие. Методът може да се използва като лечебен метод в клиничната практика в психиатрията и психосоматиката, в психологичното консултиране, но и като помощ за самопомощ при всички специалисти, работещи с хора: педагози, учители, социални работници, мениджъри и пр. Картинно – образният език на приказките и езиковите картини улесняват преработването на проблемите във всяка възраст и различни психични състояния.

ППТ е в основата си съпътстващ, подкрепящ и консултиращ подход. Тя работи не толкова със симптома, колкото с поставените на заден план здрави актуални способности и ресурси. По този начин клиентът/пациентът укрепва себе си в борбата с болестното, с проблема.

ППТ работи с индивиди, групи и семейства. Позитивната психотерапия тръгва от наличното, действителното (Positum) и го конфронтира с другата страна на болестта, не толкова видима, но с изключителна важност: функцията на болестта, нейният смисъл и позитивни аспекти.

 

Позитивната психотерапия като психотерапевтична школа се представлява от Дружеството по позитивна психотерапия в България (ДППБ).

За контакти: www.positum.org

dppb.org, sekretardppb@gmail.com

 

 

ПСИХОАНАЛИТИЧНА ПСИХОТЕРАПИЯ

 

Психоаналитичната психотерапия може да бъде разгледана като дълбинен и дългосрочен метод на работа с широк кръг проблеми и трудности, засягащи психичния живот на човека. Тази терапия се основава върху разбирането, че част от поведението ни, емоционалните ни преживявания, отношенията ни с другите се движат от страхове, желания, вътрешни конфликти, които са недостъпни за съзнанието (т.е. са несъзнавани) и могат да бъдат проследени до най-ранните ни отношения със значимите хора. Психоаналитичната психотерапия осигурява сигурно пространство, в което на човек се дава възможността да се срещне с непознати свои аспекти, да ги свърже с настоящи и минали затруднения и да получи едно по-цялостно разбиране за себе си и отношенията си с другите. В хода на този процес много от емоционалните преживявания на пациента се съживяват наново, с разликата, че насреща стои обучен психотерапевт, който може да ги чуе и преведе по нов начин. Това облекчава психичното страдание и отваря възможности за личностно развитие.

Психоаналитичната психотерапия използва психоаналитичната теория за разбиране и мислене на психичните феномени. Честотата на работа може да бъде от един път до няколко пъти седмично. Сесиите протичат в свободен формат, така че пациентът сам задава темите, споделяйки мисли и чувства, които го вълнуват към момента.

 

Психоаналитичната психотерапия като психотерапевтична школа се представлява от Дружество за психоаналитична психотерапия (ДПП).

За контакти: dpp-bg.org

spp@dpp-bg.org

 

ПСИХОДРАМА, СОЦИОМЕТРИЯ И ГРУПОВА ПСИХОТЕРАПИЯ

 

Психодрамата е дълбинен психотерапевтичен метод създаден от Джейкъб Леви Морено,  американски психиатър и психотерапевт от австрийски произход, през 1921 г. Той стигнал до заключението, че способността за творчество е фундаментално качество за човека, също и че   действеното пресъздаване на вътрешните и външни конфликти способства за разрешаването им. Психодрамата е групов терапевтичен метод, който използва драматични техники, ролеви игри и сценични средства за изследване и трансформиране на психичното страдание. В хода на психодрамата, участниците в терапевтичните групи и/или групите за себепознание и личностно развитие изиграват роли, представят сцени и взаимодействат помежду си, като пресъздават различни аспекти на своите преживявания и отношения. Чрез действие, изразяване и разиграване на сцени от своите затруднения и конфликти, участниците в психодраматичната група могат да разберат по-добре своите емоции, мисли и поведение, да се учат от опита на другите участници и да изследват живота, поемайки рискове, без страх от наказание в защитеното терапевтично пространство на групата. Психодрамата можа да се дефинира като наука, която изследва „истината“ посредством драматични методи. Тя се занимава с междуличностните отношения и личния свят на хората.

Има различни видове психодраматични групи според принципа на подбор на участниците , продължителността на психотерапевтичната работа, честотата и продължителността на груповите сесии.

Психодрамата има широко приложение в различни хуманитарни области – образование, социална работа, организационно консултиране и други.

 

Психодрамата като психотерапевтична школа се представлява от Българско дружество по психодрама и групова терапия (БДПГТ).

За контакти: http://psychodrama-bg.org

 

 

ПСИХООНКОЛОГИЯ

 

Психоонкологията е наука, която се занимава с психологичните аспекти на онкологичните заболявания. Нейната цел е да интегрира психологичната грижа в лечението на злокачествените процеси. Ориентирана е към всички, свързани с болестта: пациентите, техните близки и лекуващите. Включва справянето с диагнозата, адаптирането към лечението и прогнозата, ефектите от заболяването върху семейството на пациента и взаимоотношенията му с неговото обкръжение. Психоонкологията се занимава и с емоционалните преживявания на медицинските специалисти, възникващи в хода на тяхната практика. Психологичното консултиране и терапия засягат динамиката на взаимоотношенията с пациентите и семействата и превенцията на синдрома на професионалното прегаряне чрез улесняване на справянето с болезнени ситуации като съобщаването на лоши новини, вземането на трудни решения, неуспешното лечение, загубата и др.

Психоонкологията се отнася и до психологичните, социалните и поведенческите фактори, свързани с възникването на онкологичното заболяване, неговото рецидивиране и преживяемостта.

БАПО е член на IPOS (International Psycho-Oncology Society).

 

Психоонкологията като психотерапевтична школа се представлява от  Българска асоциация по психоонкология (БАПО).

За контакти: http://bapo.bg/

 

 

ТРАНЗАКЦИОНЕН АНАЛИЗ

 

Транзакционният анализ (ТА) е теория за човешката личност, теория за социалното поведение и система за психотерапия, създадена от д-р Ерик Берн в края на 50-те години. Значими концепции в ТА са идеите за жизнен сценарий, психологическите игри, родителските забрани и позволения, жизнените позиции , автономия, автентичност и др. В основата на ТА седи разбирането, че в нашата личност има три части (Его-състояния) – Родител, Възрастен и Дете. Те си взаимодействат и често пъти проблемите идват от дисбаланса в тези взаимоотношения. Теорията за личността обяснява появяването на определени чувства, мисли и поведения в различни жизнени ситуации.

Важна част от практиката на ТА е договорът, който определя фокуса на терапията и базата за терапевтичните взаимоотношения. Клиентите в ТА решават кои конкретни убеждения, емоции и поведения да променят в себе си, за да постигнат определените от тях самите цели. Важна цел в психотерапевтичния процес е редактирането на жизнения сценарий, написан в детството. Или по думите на Е. Бърн отново да се превърнем в „принцове” и „принцеси”.  

 

Транзакционният анализ като психотерапевтична школа се представлява от Българска асоциация по транзакционен анализ (БАТА).

За контакти: batanews.org milenamanova@abv.bg

 

 

ФАМИЛНА ТЕРАПИЯ

 

Фамилната терапия се занимава с отношенията между хората, отношения, които ние терапевтите вярваме, че стоят в основата на онова, което ние хората преживяваме като добруване и щастие.

Още с раждането си, човек се оказва част от сложна система от роднински връзки и отношения, които са уникални поради своята неотменност. Никой не може да престане да бъде майка, сестра, снаха или дъщеря, може да се променя само качеството на отношенията и тяхната интензивност.

Единствено брачните отношения изглеждат като нещо, което човек избира сам, но освен с избрания от нас партньор, ние се оказваме свързани и с всички останали хора от неговото семейство, които не бихме могли да избираме.

Поради това след като през целия си живот сме част от свързаности, тези връзки стават важна част от нас самите, от нашата идентичност – това, което знаем и вярваме че сме; и остават определящи за емоционалните ни преживявания.

Фамилните сесии са срещи между терапевта и членовете на едно семейство, партньорска двойка или диада родител – дете. Фокус на фамилната сесия е идентифициране на трудности в емоционалните процеси, протичащи в семейната система и предоставяне на обективна гледна точка по отношение на специфичен семеен модел, дисфункция на някой от семейните членове, неудовлетвореност от връзката, трудности, свързани с раздяла или симптоми, наблюдавани при децата. По време на първата сесия се изгражда системна формулировка на проблема, на чиято база се формулира терапевтичен план, който ще се изпълнява в следващите сесии и времето между тях.

 

Фамилната терапия като психотерапевтична школа се представлява от Българска асоциация по фамилна терапия (БАФТ).

За контакти:  info@baft.bg

 

 

ФОКУСИРАНА КЪМ РЕШЕНИЯ КРАТКА ТЕРАПИЯ

 

Фокусираната към решения кратка терапия /ФРКТ/ може да се опише като един от най-широко използваните терапевтични подходи в света. Той представлява иновативен модел за работа с хора, базиран на много опит и научни изследвания. За разлика от традиционните форми на терапия, при които се отделя време за анализ на проблемите, патологията и събитията от миналото, ФРКТ се концентрира върху намирането на решения в настоящето, изследване на възможности за бъдещето и разработване на прагматични насоки за справяне с проблемите.

В края на 1970-те години Steve de Shazer, Insoo Kim Berg и техните колеги от BFTC, Milwaukee поставят началото на ФРКТ. И сякаш съвсем естествено във времето развитието на метода се разширява към извън клиничен контекст – в частни центрове, училищни структури, бизнес организации и др. Философията и идеите на ФРКТ са в основата и на много коучинг модели.

Професионалистите, практикуващи Фокусирана към решения кратка терапия са експерти във воденето на ефективни терапевтични разговори. Те се интересуват от ресурсите на клиентите, способностите им за справяне, начините на мотивиране, надеждата, постигане и поддържане на желаната поведенческа промяна, както и от ориентация към бъдещето предизвикващо положителни емоции. Те са изключителни майстори в:

  • Задаване на добри въпроси
  • Фокус върху това, което е полезно за клиентите
  • Развиване на техните умения, способности и заложби
  • Откриване на ефективни начини за справяне с трудни моменти
  • Стимулиране на намирането на подходящи решения
  • Прилагане на ресурси за сътворяване на стабилна промяна
  • По-бързо и устойчиво постигане на набелязаните цели

Ефективността на ФРКТ се дължи и на факта, че той е разработен индуктивно в практиката чрез непрекъснато изследване на терапевтични сесии и разговори за постигане целите на терапията. Изследователите са открили, че ефикасността, практичността и оптимистичният характер на подхода се пренасят добре в различни култури и контекст. ФРКТ позволява на клиентите да запазят ежедневната си рутина, нормалното си професионално функциониране, семейните си отношения и личното си достойнство, докато решават проблемите с психичното си здраве.

 

Фокусираната към решения кратка терапия като психотерапевтична школа се представлява от ПИК Център.

За контакти: office@pikcenter.eu, www.pikcenter.eu