1. Какво е психотерапия?

Психотерапията[1] е ефективен научно базиран подход за психологично лечение на хора, които имат емоционални трудности, психосоматични оплаквания или са преживели психична травма.

Не е необходимо да имаме поставена „диагноза” или да сме в криза, за да започнем психотерапия.

Полза от психотерапия могат да имат хора, които срещат проблеми в отношенията си, които са преживели загуби, чувстват се потиснати, напрегнати, изпитват празнота или загуба на смисъл в живота или биха искали да изпитват повече удовлетворение, както и хора, които биха искали да разберат повече за себе си и да развият личността си.

Психотерапията е подходяща както за възрастни, така и за деца, юноши, двойки и семейства.

Психотерапия може да се провежда в индивидуални сесии или в групи.

Психотерапията като специфична професионална дейност има за цел да помогне на клиента/пациента[2] да разбере по-добре онова, което се случва в заобикалящата го реалност, а също така и в неговия вътрешен свят в рамките на отношенията му с психотерапевта.

Добре е да имаме предвид, че съществуват най-различни подходи и методи, които могат да помагат по един или друг начин на хората с емоционални проблеми. Но тези подходи не са психотерапия. Такива са например коучинга, семейните констелации, кризисната интервенция, семинарите за личностово развитие и т.н. Те могат да подкрепят, да стимулират и да създават условия за решаване на някои проблеми, но нямат дълготраен психологичен ефект и не могат да предоставят устойчиво личностово развитие и зрялост.

За разлика от тях психотерапията представлява специфична, научно базирана система от концепции и подходи, включващи определени методи и техники, спомагащи за трайното справяне с емоционалните проблеми. Психотерапията ни помага да мобилизираме, укрепим и развием своите вътрешни ресурси за справяне, за да постигнем устойчиво личностово развитие.

Процесът символично може да бъде описан с древната китайска мъдрост: „Ако дадеш на някого една риба, ще го нахраниш за един ден. Ако го научиш да лови риба, му даваш храна за цял живот.” В този смисъл можем да кажем, че психотерапията е своеобразна „помощ за самопомощ”.

 

[1] Основната цел на ЕАП и БАП е да работи за поддържането на високи научно обосновани стандарти за обучение по психотерапия и да се застъпва за нейното свободно и независимо практикуване. Основен документ е т.н. Страсбургска декларация за психотерапията, която гласи:

„Психотерапията е независима научна дисциплина. Нейното практикуване представлява независима и свободна професия.

Обучението по психотерапия се извършва на висококвалифицирано научно равнище.

Многообразието на психотерапевтичните методи е осигурено и гарантирано.

Обучението по психотерапия включва теория, себепознание и практика под супервизия. Придобиват се необходимите познания за различни психотерапевтични процеси.

Достъп до обучението е възможен на основата на различни предварителни квалификации, преди всичко по хуманитарни и социални науки.“

 

[2] В някои психотерапевтични школи се използва думата „клиент”, в други – „пациент”. Ето защо навсякъде в текста, където се споменава „клиент”, се има предвид и „пациент”.

 

 

IMG_3640r