● Когато страдаме или сме в житейска криза.
● Когато преживяваме загуба или раздяла.
● Когато като родители имаме проблеми с децата си.
● Когато имаме проблеми в семейството или в партньорските си отношения.
● Когато имаме проблеми в общуването с други хора.
● Когато се чувстваме напрегнати или тревожни продължително време и не успяваме да се справим сами.
● Когато сме потиснати или тъжни и нямаме желание за нищо.
● Когато изпитваме страхове, които затрудняват ежедневието ни.
● Когато имаме сериозни затруднения да вземем важни решения в живота си.
● Когато имаме трудности в отношенията с близки, колеги, ръководители (директори, мениджъри и т.н.).
● Когато имаме професионално прегаряне (чувстваме се отпаднали, потиснати, нямаме мотивация да полагаме усилия в работата си и не изпитваме удовлетворение от нея).
● Когато имаме телесни симптоми, за които нямат медицинско обяснение, или ни е препоръчано да се обърнем към психотерапевт (панически атаки, безсъние, главоболие, световъртеж, отпадналост, кожни проблеми, чувство за задушаване и стягане в гърдите, сърцебиене и т.н).
● Когато имаме проблеми със самооценката.
● Когато страдаме от различни видове зависимости – от психоактивни вещества, хазарт, интернет, храна, секс, вещи, пазаруване, работа и т.н.
● Когато не можем да се справим с последствията от определени соматични заболявания (включително и нелечими), от които страдаме ние или наши близки.
● Когато имаме потребност от личностово развитие.
● Когато имаме намерение да се развиваме професионално в областта на помагащите професии.
Важно е да знаем, че не е необходимо да имаме психично разстройство, за да се обърнем към психотерапевт.
