Когато за първи път се срещаме с психотерапевт, независимо дали на живо, или онлайн, е възможно да имаме много въпроси. Препоръчва се първата среща да бъде осъществена на живо, независимо в какъв формат ще продължи самата психотерапия.
Първата среща е опознавателна. Психотерапевтът се представя и се договаря продължителността на етапа на оценка (обикновено между 2 и 4 сесии). Това е времето, в което разказваме какъв е поводът и причината да потърсим специалист, описваме трудностите си, разказваме за житейската си ситуация и история, за контекста, в който е възникнал проблемът. На последната от тези първоначални срещи психотерапевтът формулира проблема/проблемите, по които ще се работи и предлага как ще се осъществява психотерапевтичният процес. Психотерапевтът и клиентът се уговарят за рамката – кога ще се провеждат сесиите, колко често, с каква продължителност ще бъдат, какво ще е заплащането и как ще се осъществява, какви ще са ангажиментите на двете страни и т.н.
В някои случаи част от оценката може да включва насочването ни към друг специалист (напр. психиатър) или към психотерапевт от друга школа, която е по-подходяща за нашите потребности.
В етапа на оценката ние като клиенти можем да дискутираме всякакви въпроси, които ни вълнуват.
Същинска психотерапевтична работа: тя започва след договарянето на рамката на психотерапевтичната работа в края на процеса на оценка.
Същинската психотерапевтична работа в различните психотерапевтични школи се определя от спецификата на конкретния (психотерапевтичен) метод. Това е процес, насочен към изследване, припомняне, повторение, преработване, интегриране и затвърждаване на постигнатото, развитие и промяна. При всеки отделен случай той има различна динамика и е насочен към постигане на различни цели – преработване на травматични емоционални преживявания, болезнени спомени, психични травми, промяна на проблемни вярвания и убеждения за себе си, другите и света, нагласи, очаквания, взаимоотношения, поведения, осмисляне на вътрешни конфликти, обогатяване на репертоара от адаптивни защитни механизми и др.
В определени психотерапевтични школи освен разговор психотерапевтът може да използва различни психотерапевтични техники, съобразени с личността, конкретната проблематика и направената в предходния етап оценка. Например в артпсихотерапията се използват и визуализиращи техники, рисувателни или други средства, подпомагащи себеизразяването и себерефлексията; в когнитивно-поведенческата терапия се използват подходи за трениране на умения или задачи за самостоятелна работа между сесиите; в психоанализата се използват свободните асоциации на пациента; в музикотерапията се използват различни видове звуци и музика; в психодрамата се работи с роли и поставяне на проблема на терапевтичната сцена; в психотелесната психотерапия се ползват и техники за работа с тялото и т.н.
В специфичното терапевтично взаимоотношение с психотерапевта клиентът прави по-бърз контакт с вътрешния си свят (несъзнаваното си) и може да го изрази чрез думи, звук, музика, движение, телесно, чрез рисунка и др.
В други подходи клиентът е фокусиран върху конкретен свой проблем и намиране на ново решение в кратки срокове (такава е например ориентираната към решения краткосрочна терапия).
При различните от психотерапията подходи често се предлагат готови модели за поведение и справяне, както и начини за успокоение, които не са индивидуализирани и могат да се окажат неподходящи или неработещи за конкретния случай.
Важно да имаме предвид, че определени теми не би следвало да са част от психотерапевтичната работа и не могат да са обект на разговор в сесиите, например – детайли от живота на психотерапевта, неговите/нейните политически и религиозни възгледи, естетични предпочитания, лични отношения, неговите/нейните интереси и здраве и т.н.). Повече детайли може да прочетете в раздел 12. За етиката в психотерапията.
Приключване на психотерапевтичната работа: периодът на приключване не е еднократен акт, а е процес, който може да продължи една или повече сесии, или дори месеци.
В етапа на приключване се работи по затваряне на психотерапевтичния процес и се отработват преживяванията, свързани с края на терапевтичната връзка и раздялата, прави се равносметка на постигнатото развитие и промяна.
В някои случаи, след приключването, може да бъдат уговорени допълнителни поддържащи сесии за следващ период от време.
