Рамката на психотерапевтичната работа обхваща договарянето на въпроси като: време, място, продължителност на сесиите и на психотерапията като цяло, честота на срещите, заплащане, пропускане на сесии, отпуски, реагиране при спешни ситуации и др.
Зад тези, на пръв поглед формални въпроси, стоят по-дълбоки измерения на рамката, свързани с изграждането на връзка на доверие, работен съюз и защитена среда за терапевтичната работа.
За да бъде ползотворна психотерапията, като клиенти е важно да се ангажираме активно в процеса при договорената психотерапевтична рамка, очакването е да посещаваме навреме уговорените сесии и да сме активни в психотерапевтичната работа.
В някои подходи, например при психоаналитичната психотерапия и психоанализата, се практикува поемането на дългосрочен ангажимент в психотерапевтичния/ психоаналитичния процес и част от рамката предполага да се заплащат всички договорени сесии, независимо от закъсненията или отсъствията на клиента/ пациента. Заплащането е обвързано с времето, което се отделя за психотерапевтичната работа. В този смисъл, ако имаме съмнения дали получаваме необходимата помощ за справяне с проблемите си или пък срещаме затруднения в заплащането, е добре да коментираме това със своя психотерапевт/ психоаналитик.
Ако искаме да прекратим психотерапията винаги можем да обсъдим това със своя психотерапевт. Всяко прекратяване на психотерапевтичния процес е ключов елемент от работата и се отразява върху емоционалния ни живот, тъй като е свързано с преживяване на раздяла. Поради това добрата практика предполага този процес да се случи в сътрудничество и взаимодействие между психотерапевта и клиента, като си осигурим необходимото време и пространство за преработване и приключване на терапията.
Всичко споделено в кабинета на психотерапевта остава поверително. Съществуват някои специфични случаи обаче, в които всеки психотерапевт е длъжен да ни съобщи, че се налага да наруши частично поверителността. Това се налага в случаи, в които има висок риск от самоубийство, насилие над дете (по закона за Закрила на детето) или има официално изискване от Полицията и други съдебни институции, ангажирани с разследвания или съдебни дела във връзка с нарушаване на закона. Психотерапевтът е длъжен да ни информира какви стъпки ще предприеме и да ги обсъди с нас. Извън посочените случаи, според „Професионалния кодекс за практикуване на психотерапия“, по-конкретно нищо от споделеното в сесиите няма да бъде оповестено извън кабинета.
Съвсем естествено е да се вълнуваме, да се притесняваме, да се чувстваме уязвими и дори да се срамуваме, споделяйки своите тревоги, особено в първите сесии. Не винаги е възможно да се почувстваме облекчени веднага още в първата сесия. Затова е добре да си дадем време и да посетим първите няколко психотерапевтични сесии, в които обичайно става опознаването и ясното формулиране на проблемите, върху които впоследствие ще работим. Добре е да не се отказваме след първата сесия, въпреки, че е съвсем естествено да изпитваме напрежение.